Старобългарски речник
отѧжьат 
отѧжьат -отѧжьаѭ -отѧжьаш св 1. Почувствам се немощен, слаб, болен вовода трокондъ ... дошъдъ же халк҄доньскааго града.  отꙙжьавъ ꙁѣло. не можааше ѹже напрѣждъ поспѣшт. ѧꙁ лютѣш мѹ прбꙑвш  тꙙжꙿш С 561.4—5 2. За слух — отслабна, намалея л не можетъ рее рѫка моꙗ отꙙт васъ. л отꙙжьа слѹхъ мо не ѹслꙑшат С 135.18 Изч С Гр βαρύνομαι отꙙжьат Вж. при отѧготѣт Нвб