Старобългарски речник
отьць 
отьць -а м 1. Баща, отец ьт отца  матерь. ꙇ въꙁлюбш скрьнѣаго своего ѣко самъ сѧ М Мт 19.19 ЗI А СК ꙇ абе въꙁъпвъ отецъ отроѧте съ слъꙁам глааше. вѣрѹѭ г помоꙁ моемѹ невѣрьствю М Мк 9.24 З А СК Б прѣдастъ же братръ братра на съмръть. ꙇ отцъ ѧдо.  въстанѫтъ ѧда на родтелѧ. ꙇ ѹбьѭтъ ѩ М Мк 13.12 З рее же гъ лвкъ еднъ мѣ дъва сна.  рее юнѣ ею отцю. оте даждь м достонѫѭ ѧсть мѣнѣ.  раꙁдѣл ма мѣне М Лк 15.12 З А СК онъ же рее емѹ ѣко братръ тво прде. ꙇ ꙁакла отцъ тво телецъ ѹптѣнꙑ ѣко съдрава  прѩтъ М Лк 15.27А ꙇ бѣ оць его ꙇ мт. юдѧшта сѧ о глемъꙇхъ о н҄емь З Лк 2.33А, СК Б ѣко отць моі  маті моѣ оставісте мѩ а гь пріѩтъ мѩ СП 26.10 слꙑші дъщі  віждъ  пріклон ѹхо твое.  ꙁабѫді люді твоѩ. і домъ оца твоего СП 44.11 ѣкоже млѹетъ отцъ снꙑ. помілѹетъ гь боѩщѩѩ сѩ его СП 102.13 добрѣ вѣдѫште. ꙇ помꙑшлѣѭште. еже е въ бжі ꙁаконъ. въпсано глѧі оцю своемѹ. ꙇ мтері своеі. не вѣдѣхъ тѧ. ꙇ братрьѩ своеѩ не поꙁнахъ. ꙇ снꙑ своѩ не раꙁѹмѣхъ К 2а 3 вдꙙ отꙿць сна кол҄ема.  снъ отꙿца.  мат своѭ дьштерь.  дъшт своѭ матерь ...  просто решт дрѹꙁї кол҄ем. дрѹꙁї жегом. дрѹꙁї же давм. тако господьн҄ѫ сьмрьть вьꙁꙙшꙙ С 56.27, 28 юношꙙ да тъꙿнкꙑ подражаѭтъ. отꙿц же да помолꙙтъ сꙙ тацѣхъ отрокъ отьц бꙑт. а матер добрꙑ матере повѣсть да вꙑкнѫтꙿ С 95.27, 28 гда крава  трьꙁанꙗ мѫжь  женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ  междахъ.  отꙿцемъ  матеремь простовласомъ сѫштемъ.  ꙁѣло жалꙙштемъ о младꙑхъ ꙙдѣхъ (!) сѣен С 397.12—13 гда леса отьць плаемъ прѣмѣнла сꙙ бѣахѫ.  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ С 397.18 тогда раꙁлѫѧтꙿ сѧ родтел(е)  ѧда. оцъ  снъ.  мт  дьщ(...)  прѣт(ел)е ѿ прѣтель.  родъ ѿ своег(...)да Р V 3.7 кꙿде оцъ рождь. кꙿде м(..) болѣвꙿшѣ. кꙿде ѧ(...) кꙿде прѣꙁн Р V 4.23 же створтъ (во)лѭ оца моего небескааго. тъ естъ ма(т) моꙗ  оць  братъ ЗЛ Iа 4 2. В християнството — Бог Отец тъгда праведьн просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цсрств отъца хъ М Мт 13.43 З А У а о дьн томъ  о годнѣ то нктоже не вѣстъ. н анћл нбсц. тъкмо отцъ еднъ М Мт 24.36 З А СК Н л мьнтъ т сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ ѹмолт отъца моего. ꙇ прставтъ мьнѣ вѧште л дъва на десѧте лећеона анћлъ М Мт 26.53 З А СК Б аште кто мьнѣ слѹжтъ. по мьнѣ да ходтъ. ꙇ деже есмъ аꙁъ тѹ  слѹга мо бѫдетъ. ꙇ аште кто мьнѣ слѹжтъ. поьтетъ і отцъ М Йо 12.26 З А СК Б оте прослав мѧ твое. прде же гласъ снбсе. ꙇ прославхъ  пакꙑ прославлѭ М Йо 12.28 З А СК Б о правьдѣ же ѣко къ отьцю дѫ. ꙇ къ томѹ не вдте мене М Йо 16.10 З А СК рее мъ с. пакꙑ. мръ вамъ. ѣкоже посъла мѧ отъцъ  аꙁъ сълѫ вꙑ М Йо 20.21А, О тъ въꙁоветъ мѩ оць моі есі тꙑ. бъ моі ꙁастѫпьнікъ спніѣ моего СП 88.27 нꙑнѣ же мꙑ молмъ ба вꙿсемогѫщааго. посълавъшааго тѧ ... бѫд съ нам. посъланъ оцемь твомь. ꙇ дажд намъ прошенѣ наша СЕ 33а 16 еднъ гь  оць вꙿсѣмъ. ꙇже надъ вꙿсѣм. ꙇ отъ вꙿсѣхъ. ꙇ во вꙿсѣхъ СЕ 105b 24 нъ і въ погребенье его еже отъ мрътвꙑхъ. хъ по к҃. дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ ... ꙇ пріведе бві. ꙇ оцю дъва грълішта. дшѫ ꙇ плътъ нашѫ К 14а 32 Срв. С452.15 бꙑваѭтъ же ѹдеса многа на мѣстѣ томь.  вьс наслаждаѭште сꙙ ѹдесъ. славꙙтъ отꙿца  сна  стааго дха С 23.25  въꙁъпвъ стꙑ кодратъ рее г їс хсе. невдмааго отьца. посьл҄ помошть своѭ на н҄ѣ.  ꙁастѫп ꙗ С 114.6 нъ  отьць ветъхѹ ꙁавѣтѹ не вѣдѣ нъ  сꙑнъ по новѹѹмѹ ꙁавѣтѹ С 305.10 еднѫ тѧ по естьствѹ поѫ. троцѫ же ѹпостасьнѫѫ ьтѫ. ѡе  сне. дше ѹтѣшьньн ТФ А 24 3. Обикн. мн. отьц Прадеди, предци отъц наш въ горѣ се поклоншѧ сѧ. ꙇ вꙑ глте ѣко въ емѣ естъ мѣсто ꙇдеже кланѣт сѧ подобаатъ М Йо 4.20 З А отъц наш ѣсѧ манънѫ въ пѹстꙑн. ѣкоже естъ псано. хлѣбъ снбсе дастъ мъ ѣст М Йо 6.31 З А братѣ. многоъстъно  многораꙁлно. древе главъ бъ оцемъ прокꙑ. напослѣдъкъ дн схъ. гла намъ сномъ. егоже полож. наслѣднка въсѣмъ. мже сътвор вѣкꙑ Е 6а 8 на тѩ ѹпъвашѩ отъці наші. ѹпъвашѩ іꙁбавілъ ѩ есі СП 21.5 въ оцъ твоіхъ мѣсто бꙑшѩ сⷪнв твоі. поставіші ѩ кънѩѕѩ по вьсеі ꙁемлі СП 44.17 прѣдъ оці їхъ ѣже сътворі юдеса. въ ꙁемлї ег҄ѹпетьстѣ на пол танеосѣ СП 77.12 влко вꙿседръжтелю. бже оць нашхъ ... тꙑ ѹбо послѹша насъ ... молѧщхъ т сѧ. поко дшѧ твохъ рабъ. прѣжде ѹсопъшхъ. на мѣстѣ свѣтълѣ. на мѣстѣ хладьнѣ СЕ 64а 9 он же рѣшꙙ мѹ. тъ нꙑ стротъ  крѣптъ въ рат ꙗкоже  отцꙙ нашꙙ. он бо  прѣдашꙙ намъ сї обꙑа С 27.9 он же рѣшꙙ. н нъ обꙑа отецъ нашхъ ѹвѣр насъ С 27.14 4. Само мн. отьц Светите отци, учители на църквата, изтъкнати църковни деятели от първите векове на християнството, които с трудовете си поставят основата на християнското богословие не бѫд же вь тѧжъко ѧдо. хотѧщмъ покаат сѧ. аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт. такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е. ꙇ отъ стꙑхъ аплъ.  отъ прⷣ҇ѣбнꙑхъ оць СЕ 69а 10 ꙁаповѣд стꙑхъ ѡць. о. покаань раꙁбоѣ. ꙇ о вꙿсемь грѣсѣ СЕ 102а 5 ꙁа сего раді длъженъ естъ вьсѣкъ кнѧꙁъ не обінѹѩ вьсѣхь. ꙇже подъ властьѭ емѹ бж стꙑ хѹ ꙁаконъ. ꙇ пророкомъ і апомъ. ꙇ блаженꙑмъ оцемь проѹат К 2а 12 такожде сті апⷪлі. ꙇ блажені оц съ стымь ꙁакономь отънѫдь. велье ꙇ ѕѣлѹто. таковое посѫжденье рекъше велью іспꙑтанью. ꙇ поштенью се съподобішѧ К 2b 18 слⷡ҇о о҃ѳ҃ блаⷤ҇го ефреⷨ҇ ѣко вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(с)тъ на ѩꙁьнаѣ дѣла. ѣко не подобаетъ грат ѣкоже  правла стхъ оць глⷮ҇ѭ  ѣкоже ходѧ съ долослѹжтелемь матъ ѧсть Р II 2.22 5. Почетно наименование на духовно лице, духовник неⷣ҇ ж҃ въ нѭⷤ҇ бъвⷷ҇аⷮ҇ памѧⷮ҇ оцмъ ꙇⷤ в нк А 30b 3 мⷺца ноⷠ҇ѩ в҃ ꙇ҃ поко стаⷢ҇а оца нⷲ҇а оана ꙁлатоѹстааго А 127а 9 мⷺца дⷦ҇е е҃ стааго оца наⷲго юдотворца ніколъ А 128b 18 мⷺца еноⷬ҇у ҃ѕ҃ стаⷢ҇а оца наⷲ҇ ефрема сѵрѣнна А 141b 2 мѣⷰ҇ ка оца нашего ларѧ СК 132b 14 мѣⷰ҇. ке. стомѹ оцѹ нашемѹ клменътѹ У IIа 11 наѧтъкъ ндктѡнѹ.  памѧтъ. прѣⷫдобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ. стлъпнїкѹ. же въ оградѣ Е 20а 12 в҃ (п)амѧ(тъ ст)го оца нашего оанⷶ пѹстꙑнънка.  стго (ма)манта.  (п)авла новаго Е 23б 5 мѣсꙙца марта въ девꙙтꙑ на десꙙте. жт прѣподобьнааго отьца нашего. павъла прѣпростааго С 168.29 аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь. протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаꙿго. прьвомѫенка стефана С 208.26 мѣсꙙца марта ла. жт стааго їѡана епскѹпа мльалвааго. моностꙑра [!] отца нашего савꙑ С 278.10 божъствънꙑ же їѡаннъ. вьсе съконьавааше послѹшан. стротел҄ѣ же  прокꙑхъ отьць. съ вьсѣмь поѹштанмь  сьмѣренмъ слѹжꙙ С 283.30 правьдьно же помꙑслхъ. доньдеже смъ въ крѣпост тѣлесьнѣ. послѹжт  поработат отцемъ. да гда отънемогѫ то беꙁъ осѫжденꙗ бѫдѫ. отъ нѣхъ слѹжьбѫ прмьѧ С 286.25 вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь ...  велкъ дьнь  праꙁдьнкꙑ съ отьц сътворвѣ. ꙗко нсоже брашна не мавѣ сьде. раꙁвѣ мелагр схъ С 290.5 велкꙑѧ лаврꙑ. отц вьꙁвѣстшꙙ ъстънѹѹмꙋ семѹ отьцѹ. не ходт въ луврѣ нъ въ лаврѫ прт.  прѣбꙑват въ сво хꙑꙁнѣ С 292.7, 8 тъгда ѹбо еер ... въпрашаѧ прде въ лаврѫ отьца савꙑ.  вдъ отꙿцемъ повѣдавъ. веденъ бꙑ къ мльальнкѹ С 294.21  сце поклонвъ сꙙ правьдвѹѹмѹ. де къ блаженѹѹмѹ савѣ.  повѣда томѹ же  отцемъ вьсѣмъ. же о божьствьнѣѣмъ їѡаннѣ С 295.3 беꙁ отьца ἀπάτωρ Без баща  дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ мѫ. пръво м обл. како  сꙑнъ вꙑшьн҄ꙗго  сꙑнъ даудовъ. же отъ мене хоштетъ сꙙ ꙗкоже глагол҄еш родт сꙙ на ꙁем. мѹже мѣнш бꙑт беꙁъ отьца. то како дъва отьца нарее С 239.12 велкꙑ отьць ὁ μέγας Игумен нѣкто сак҄ менемь. тꙙжестѭ пльтолюбвааго бѣса велм съдръжмъ.  въ отъаан бꙑвъ къ велкѹѹмѹ семѹ отьцѹ пртее С 276.12—13 отьць бож ϑεοπάτωρ Богоотец, прародител на Сина Божи Исус Христос тѹ давꙑдъ отьцъ бж. ж н҄егоже по пльт хс род сꙙ С 461.6 отьць небесьнꙑ [небесьскꙑ] ὁ πατὴρ ὁ οὐράνιος, ὁ πατὴρ ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς Бог Отец, Господ Бог тако  отецъ мо нбскъ сътвортъ вамъ. аще не отъпѹщаате кожъдо братрѹ своемѹ отъ срдцъ вашхъ М Мт 18.35 ЗI А СК всѣхъ бо сіхъ ѩꙁц щѫтъ. вѣстъ бо оць вашь нбснъ. ѣко трѣбѹете сх. всѣхъ А Мт 6.32 СК вьꙁъпвъꙶ велемь гласомь. сꙑ на распонѣ къ оцю своемѹ нбсънѹмѹ. прѣвꙑшънюмѹ гласъмь. бже бже по ьто мѧ остав ... молмъ тѧ гі ... отрѣш ѫꙁꙑ раба твоего сего СЕ 43b 2—3 премꙑ покаане. по кѹрь въспѣть. ѹенка петра стааго. стоѣвꙑ вꙿсѭ нощь. послѹжь оцю своемѹ нбсънѹмѹ. бѹ вꙿсемогѫщюмѹ. творѧщюмѹ слѫ. побѣдтель естъ на вꙿсѣкѫ непрѣꙁнь нощьнѫѭ СЕ 48b 6 отьць бо небесъскꙑ погꙑбъшꙙѧ ждетъ овцꙙ С 470.20 же створтъ (во)лѭ оца моего небескааго. тъ естъ ма(т) моꙗ  оць  братъ ЗЛ Iа 3 прѣподобьн отьц οἱ ὅσιοι Духовници, преподобни отци нестꙑ тъ ... дож  до отъхода прѣподобьнꙑхъ отьцъ. достоньнь жꙁн своѧ коньць обрѣте. подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт С 190.9—10 старѣшна отьцемъ πατριάρχης Родоначалник, праотец дьнесь  отцемъ старѣшна дѹхомъ праꙁдънѹ їакѡвъ. вдꙙ прореен сво на дѣло съшедъше С 321.19—20 М З А СК Б О Н У Е СП СЕ К С Р Г ЗЛ ТФ БН КН СН Гр πατήρ μήτηρ ἀββᾶ ἀνήρ ϑεός πρεσβύτης отъцъ отьцъ отецъ отець ѡтьць Нвб отец остар ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Отец Кирилово МИ Отец Паисиево МИ СНМБ