Старобългарски речник
отьмьнѣт 
отьмьнѣт -отьмьнѣѭ -отьмьнѣш св Потъмнея, помрача се [образно] не поꙁнашꙙ н раꙁѹмѣт ꙁволшꙙ. нъ нарцамї сꙙ мѫдр бꙑт обѫродѣшꙙ.  отъмьнѣ въ мꙑслехъ хъ. нераꙁѹмьно срьдьце С 334.17—18 отъмьнѣвъ же сьвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е С 525.25 Изч С Гр σκοτίζομαι σκοτόομαι Вж. при отьмьнт Нвб