Старобългарски речник
отьмьн҄енъ 
отьмьн҄енъ -ꙑ прич прил същ ) отьмьн҄ен м мн a) οἱ ἐσκοτισμένοι Тeзи, които са заслепени, объркани ꙁаѹтра гда тьмьнаа сьмрьть. свѣтомъ славꙑ хрстосовꙑ ꙁгꙑбе.  ꙁлатꙑѧ ꙁарꙙ. правьдьно сльньце въ отьмн҄енꙑхъ срьдьцхъ просвѣт С 348.24 b) отьмьн҄енаꙗ ж ед [ἡ] ἐσκοτισμένη Тази, която е заслепена, объркана она ... прпаде къ ногама стааго.  ... вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ.  отъмн҄енѣ. ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго. ѹ горе мнѣ ꙗко жште (!) смъ дꙗвол҄е С 517.7 Изч С отъмнт Нвб отъмня диал ВА НТ ДА