Старобългарски речник
отъщещат 
отъщещат -отъщещаѭ -отъщещаш несв Вредя, увреждам, причинявам вреда, загуба; ощетявам сълѹ сꙙ мѫжѹ сестрꙑ го ... строт рамѣньскѫ власть. же отъ дѣства сотонна. наꙙ отъштштат (погр. вм. отъштештат, Север., с. 281, бел. под линия)  съмѫштат семѹ върѫенѫѭ црькъве С 281.23 Изч С Гр ζημιόω отъштештат Нвб Срв отщетявам [се] остар ВА НГер отщетен прич прил ДА отщетявам ’обезщетявам’ ЕтМл