Старобългарски речник
отъаꙗт [сѧ] 
отъаꙗт [сѧ] -отъаѭ [сѧ] -отъаш [сѧ] несв св 1. Отчайвам се, изпадам в отчаяние, изгубвам надежда стꙑ же бж кононъ. раꙁѹмѣвъ ꙗко отъаашꙙ го. ꙗко не могѫштѹ мѹ сего ѹстава съконьат ... днъ молтвѫ творꙙ глаголааше ... г їсу хе ... ѹкрѣп мꙙ С 31.12 въꙁвраштьшемъ же сꙙ мъ.  пршъдъ съ корабьмъ блꙁъ воводꙑ.  съповѣдавъше мѹ вьса ꙗже слꙑшавъше отъ стааго савна. ѹже бо бѣѣхѫ отъаал свого жвота С 152.13 не отъа ѹбо себе. къ блѫднц вьꙁьрѣвъ. н пакꙑ пъва собоѭ на юдѫ вьꙁьрѣвъ. обо бо то пагѹбьно  пьват  отъаꙗт сꙙ С 409.24—25, 27  по сьблѫжден м ѹбвъ ѭ въврьгохъ вь рѣкѫ.  отъаꙗвъ сꙙ свого сьпасеньꙗ отдохъ.  нꙑнꙗ дѫ въ мръ ... та же мѹ  множаша тѣхъ. съ многам ꙁльꙁам (!) сповѣдаѭштѹ ... слꙑшавъ бож рабъ ... глаголааше. не пеалѹ сꙙ ꙁѣло брате. н отъа сꙙ свого спсеньꙗ С 526.5, 13 жена нѣкаꙗ ... въ ѧꙁѫ лютѫ въпадꙿш.  отъ обꙑънꙑхъ враевъ отъаꙗвъш сꙙ. молтвѫ сътвор къ бв. ꙗко цѣлѣвꙿш  С 559.11 2. Прич. мин. деят. като същ. отъаꙗвꙑ сѧ м ед ὁ ἀπονενοημένος Побъркалият се; нещастник, безумник анупатъ ... рее къ слѹгамъ. отъаꙗвъшааго сꙙ оного прведѣте прѣдъ мꙙ. да вждѫ то дръꙁость го пробрѣте мѹ С 99.21—22 3. Прич. мин. страд. като същ. отъаꙗнꙑ м ед [ὁ] ἀπονενοημένος Побърканият; нещастник, безумник анупатъ рее. глагол҄ отъаане мꙙ сво пръво.  прлѹа С 100.5 Изч С Гр ἀπογιγνώσκω εἰς ἀπόγνωσιν φϑάνω Нвб отчайвам [се] несв отчая [се] св ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР