Старобългарски речник
отъаꙗнь 
отъаꙗнь -ꙗ ср Отчаяние, безизходица, безнадеждност нѣкто саак҄ менемь. тꙙжестѭ пльтолюбвааго бѣса велм съдръжмъ.  въ отъаан бꙑвъ къ велкѹѹмѹ семѹ отьцѹ пртее С 276.12 обо бо то пагѹбьно  пьват  отъаꙗт сꙙ. пьван бо стоѧштѹѹмѹ твортъ паст сꙙ. а отъаан лежꙙштѹѹмѹ не дастъ въстат С 409.29 ꙁвол҄еньꙗ бо мѫжа н вдѣт могꙑ дꙗволъ. насѣваатъ мѹ отъааньꙗ помꙑслꙑ. то наꙙло ꙁьло на ловѣьскъ родъ. отъ отьаньꙗ (погр. вм. отьааньꙗ, Север., с. 523, бел. под линия) юдна обрѣтъ. да въставъ отъ ꙁемьѧ ѹстрьм сꙙ въ мръ С 523.17, 18—19 томѹ же не хотꙙштѹ. прпаде прѣд н҄мъ бжї лкъ.  облобꙑꙁаѧ ноꙁѣ мѹ. молꙗаше сꙙ не отълѫт оть н҄его. помꙑшлꙗѧ  боѧ сꙙ. да како въ отъаан прѣбꙑвъ. до конꙿца дшѫ своѭ погѹбтъ С 527.12 Изч С Гр ἀϑυμία τὸ ἀπογιγνώσκειν ἀπόγνωσις отъаан отъаань Нвб отчаяние ОА ВА АК Дюв ЕтМл БТР АР