Старобългарски речник
отъходьнъ 
отъходьнъ -ꙑ прил Отшелнически, пустиннически ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ прѣдъ овоштемъ. такоже  манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ С 284.24 братъ нѣкто пршъдъ въ рѹвѫ. прѣбꙑ ѹ н҄его годъ малъ. отъходъно жт сь н҄мъ жвꙑ С 289.30 Изч С Гр ἀναχωρητικός отъходънъ Нвб Срв отходен остар ВА