Старобългарски речник

отъходьнкъ

отъходьнкъ -а м Отшелник, пустинник їѡанъ ... объхождааше пѹстꙑн҄ѫ. събранꙗ рад саморастѫштхъ мелагр. отъ н҄хъже кръмꙙтъ сꙙ же въ пѹстꙑн҄і отъходьнц С 289.13 Изч С Гр ἀναχωρητής Нвб Ø