Старобългарски речник

отъходъ

отъходъ -а м Смърт, кончина пакꙑ свѣтломъ свѣтꙙ. дож  до отъхода прѣподобьнꙑхъ отьцъ. достоньнь жꙁн своѧ коньць обрѣте С 190.9 Изч С Гр ἔξοδος Нвб Срв отход ОА ЕтМл