Старобългарски речник
отъходт 
отъходт -отъхождѫ -отъходш несв оходт -охождѫ -оходш 1. Тръгвам си, отивам си тъ же бѣ оходѧ въ пѹстꙑнѧ  молѧ сѧ М Лк 5.16 З анћлъ бо гнъ на всѣко врѣмѧ. мꙑѣше сѧ въ кѫпѣлі  въꙁмѫштааше водѫ  охождааше А Йо 5.4 многашꙿд же мѣн҄енаꙗ она славънаꙗ мѫжа ... рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ.  тако благословьн вьꙁъмъша. отъхождааста радѹѭшта сꙙ С 205.24 мноꙁ же  н прхождаахѫ к н҄емѹ. раꙁльнꙑѧ. ѧꙁꙙ мѫште.  вс господьн҄ѫ благодатьѭ цѣлꙗм отъхождаахѫ С 518.27 Напускам, махам се. ꙇ се дхъ емлетꙑ. ꙇ вънеꙁаапѫ въпетъ  прѫжаатъ сѧ съ пѣнам. ꙇ едъва оходтъ отъ него съкрѹшаѩ  М Лк 9.39 З А СК васлскъ рее ... аꙁъ бо отъхождѫ отъ васъ.  отъсел не вдте мене въ пльт С 16.28 сꙿде жена вѣрна ꙁа ꙙдъ молꙙшт прходтъ. оходꙙштѹ мѫжев. ꙁа въꙁвраштенꙗ молꙙшт. недѫгѹѭштѹѹмѹ съпасен С 95.23 Излизам. ꙁатворвꙿ двьр антон. того рад не вьнде до тр дьн н ꙁа ходѹ себѣ. старьцъ же прѣбꙑвааше не отъходꙙ. въ етврьтъ дьнь. потрѣбънаꙗ нѹжда мѹ бꙑстъ.  отвръꙁъ ꙁде С 170.14—15 Образно. црю цѣлтелю страждѭщмъ схе. тебе трепещѭтъ бѣс. ꙇ повелѣнемь твомь. оходтъ вꙿсь недѫгъ СЕ 26b 17 ꙁаьнѫ нꙑнѣ глат. мена гадомъ ... ѡтъходѧ отъходѧ. отъ сѣмен гроꙁдовъ. ꙇ осѹша еѭ. ꙇ велкꙑ връхъ. вꙿсѣкꙑ гадꙑ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвъ. ѡтъ врътоградъ СЕ 59а 18, 18—19 хъ ... посꙑлааше глаголъ.  отъхождаахѫ страст С 473.13—14 2. Тръгвам, потеглям, заминавам, отпътувам ѣкоже бо лвкъ отъходѧ прꙁъва своѩ рабꙑ. ꙇ прѣдастъ мъ мѣне свое М Мт 25.14 З,А, СК. Срв. С 369.16 ѣкоже лвкъ оходѧ остав домъ сво М Мк 13.34 З 3. Прич. сег. деят. отъходѧще и оходѧще м мн a) Който отпътува, който тръгва на път като прил бже сꙑ прѣжде вѣкъ. съвѣдъ прѣжде бꙑтѣ хъ. ꙇ оходѧщхъ нашхъ братъ. на вꙿсѣхъ мѣстѣхъ справ ꙇмъ пѫть СЕ 18b 3 b) οἱ ὑπάγοντες Тези, които си тръгват [отиват] ꙇ рее мъ прдѣте вꙑ сам въ пѹсто мѣсто едн. ꙇ поте мало. б(ѣ)ѣахѫ бо прходѧшт. ꙇ оходѧште мъноѕ. ꙇ не бѣ мъ кол понѣ ѣст М Мк 6.31 З 4. Прен. Постоянствам, не се отказвам от нещо ꙇ бѣ анна пророца ...  та въдова до осм десѧтъ  етꙑръ лѣтъ. ѣже не охождааше постомь  молтвам. слѹжѧшт день  ношть М Лк 2.37 З А СК оходѧще на пѫть ἀποδημοῦντες Тези, които отпътуват; тези, които се отправят на път мⷧ҇о на ѡходѧщѧѩ на пѫть СЕ 18а 10 М З А СК СЕ С Гр ὑποχωρέω ἀναχωρέω ἀποχωρέω ἄπειμι [ἰέναι] ἀποδημέω ἀπόδημος ἐξέρχομαι ἀπέρχομαι παρέρχομαι ἀφίσταμαι ἄπειμι [εἶναι] [вар. ἀναβαίνω ἀνέρχομαι] оходт ѡходт ѡтъходт Нвб отхождам несв отходя св ОА ВА НТ Дюв НГер ДА отходям диал Дюв НГер ДА