Старобългарски речник
отътѧꙁат сѧ
отътѧꙁат сѧ
-отътѧꙁаѭ сѧ
-отътѧꙁаш сѧ
несв
Отлагам, протакам, бавя се; колебая се
колко стъ въ васъ помꙑшлꙗѭште го обраꙁъ вдѣт. тъьѭ нъ і бꙑт вь н҄ь моштъно стъ аште подвжемъ сꙙ. не отътꙙꙁамъ сꙙ ѹбо
С
383.18—19
Изч
С
Гр
ἀναβάλλομαι
отътꙙꙁат сѧ
Нвб
Ø