Старобългарски речник
отътол
отътол
нареч
1. Оттогава, от онзи момент
ꙇ отъ тол скаше подобъна врѣмен. да прѣдастъ
М
Мт 26.16
З
А
ꙁаконъ пророц до оана. отъ тол цсрстве бже благовѣствѹѹтъ сѧ
М
Лк 16.16
З
ѡтъ тол наѧтъ с. проповѣдат ꙇ глат. покаꙇте сѧ прблж бо сѧ црстве нбское
З
Мт 4.17
СК
Б
ѡтъвѣшта съ. не маші області на мьнѣ нкоеѩже. аште не бі ті дано сьвꙑше. сего раді прѣдавꙑ мѧ тебѣ. боле грѣхъ матъ. ѡтъ толі пілатъ скааше пѹстіт
А
Йо 19.12
тꙑ страшьнъ есі і къто протівітъ сѩ тебѣ. отътолі гнѣвъ тво. с нбі ѹслꙑшанъ створлъ естъ сѫдъ
СП
75.9
нкомѹ отътол сьмѣт по слънеьнѣѣмъ ꙁаходѣ вьнѣ домѹ свого обрѣст сꙙ
С
53.3—4
отътол ѹвѣдѣнъ бꙑстъ родъ їѡанновъ епскѹпьство
С
295.5
отътол отъ свого трѹда готовт водѫ. на пт странꙿнꙑмъ. водонось протвѫ сво слѣ ѹготов
С
550.4—5
2. Оттам, от това място
магнъ кꙿто вовода ... дошедъ ѹсоровꙑ вьс ... отътол пѹст беꙁ мꙙтежа прꙁъват стааго конона. отъ вданꙑ вьс. на но орѫд
С
46.11
Изч
М
З
А
СК
Б
СП
С
Гр
ἀπὸ τότε
ἐκ τούτου
ἐξ αὐτῆς
отъ тол
ѡтъ тол
ѡтъ толі
отъ толі
отътолі
Нвб
Ø