Старобългарски речник
отъсѣщ 
отъсѣщ -отъсѣкѫ -отъсѣеш св 1. Отсека, отрежа аште л рѫка твоѣ л нога твоѣ съблажнѣетъ тѧ. отъсѣц   отъвръѕ отъ себе. добрѣа т естъ вънт въ жвотъ хромѹ л бѣдънѹ. неже дьвѣ рѫцѣ  дъвѣ ноѕѣ мѫштю въвръженѹ бꙑт въ огнь вѣънꙑ М Мт 18.8 З,ЗП. Срв. Мк 9.43 М,З;Мк 9.45 М З стаа же ѹлꙗн... съ радостѭ протꙙже вꙑѭ своѭ (...).  сѣьца отъсѣе главѫ  С 14.18 рне рее ... аꙁъ надѣахъ сꙙ ꙗко меемъ отъсѣеш м главѫ С 254.2 Образно. послѹшанмъ же мѫтелꙗ враждѫ ꙗко меемъ отъсѣе С 274.13 Отстраня, унищожа. ѹслꙑш  раꙁбонка ꙗко  пакостьнка ꙗко  пакостꙿнка (!) отъсѣена С 512.27 2. Прен. Пресека, прекъсна решително л до коньца мілостъ своѭ отъсѣетъ. съконьа глъ отъ рода въ родъ СП 76.9  тѹ жвꙑ велко съмѣрен прмꙿ. отъсѣе отъ себе вьсꙙ своѧ вол҄ꙙ.  прѣклон вꙑѭ своѭ на сьмѣрен С 273.10 любьѭ т раскольнааго ѹма мꙑсл твохъ. ꙗко  вьсего раскольна ѹма отъсѣкѫште С 500.17 М З ЗП СП С Гр ἀποκόπτω ἐκκόπτω τέμνω ἀποτέμνω διατέμνω κρούω Нвб отсека ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА