Старобългарски речник
отъсѣень 
отъсѣень -ꙗ ср беꙁ отъсѣеньꙗ ἀλατόμητος Недокоснат, необработен не сътѫж мар ... не шт како да не тебе врѣдтъ свѣтъ. не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ. бес порока съсѫдъ ... беꙁъ рътога стаꙗ. беꙁъ отъсѣенꙗ камꙑ С 243.6 Изч С отъсѣен Нвб отсечение остар ВА Срв отсичане