Старобългарски речник
отъсѣкат 
отъсѣкат -отъсѣкаѭ -отъсѣкаш несв Отсичам, отрязвам [образно] похвал҄ѫ т распьрьнѫѭ  хрьстолюбьвьнѫѭ вѣдь. ꙗко  вьсе распьрьно отъсѣкаѭште С 500.19 прьстꙑ отъсѣкат δακτυλοπέω Отсичам някому пръстите повелѣшꙙ вльсв пръстꙑ мѹ отъсѣкат обоѧ. рѫьнꙑѧ  ножънꙑѧ С 268.4 Изч С Гр ἐκκόπτω Нвб Срв отсичам несв отсека св ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА