Старобългарски речник
отъсꙑлат
отъсꙑлат
-отъсꙑлаѭ
-отъсꙑлаш
несв
1. Отхвърлям, не признавам
ꙇ ові съвѧꙁавъше ха. отъсꙑлахѫ. а ꙇже отъ поганъ. ꙇнодшъно его прімахѫ
К
13b 17—18
Срв.
С450.25
2. Изпращам, пращам
касааше сꙙ сѹсѣ рѫцѣ. тъгда жде на слꙋжьбѫ отъсꙑлааше. сльнъ дѣломъ
С
476.23
Изч
К
С
Гр
ἀποπέμπω [вар. ἀποπέμπομαι]
Нвб
Ø