Старобългарски речник
отъстѫпт 
отъстѫпт -отъстѫплѭ -отъстѫпш св остѫпт -остѫплѭ -остѫпш 1. Отдалеча се, махна се, отделя се отъстѫпте отъ мене вьс дѣлателе неправьдѣ М Лк 13.27 З А СК ꙇ самъ остѫп отъ нхъ. ѣко връжене камен.  поклонь колѣнѣ молѣаше сѧ М Лк 22.41 З ꙇ бꙑстъ егда благословлѣше ѩ. отъстѫп отъ нхъ. ꙇ въꙁношааше сѧ. на небо М Лк 24.51 З А отъстѫпте отъ мне вьсі творѩщеі беꙁаконнъе. ѣко ѹслꙑша гь гласъ плаа моего СП 6.9 блаженꙑ ... мъ ꙁа ѹꙁдѫ кон҄ѣ го ставьꙗше  ... сѫшт же блꙁъ цѣсара. бꙗхѫ  да отъстѫптъ.  не можаахѫ отътръгнѫт го С 193.2 потом же  слꙑ рѣшꙙ. отъстѫпте вратнц ꙁаконопрѣстѫпꙿн С 464.18 Образно. отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла.  въбѣгаѭшт въ глѫбнѫ ꙙст. оть н҄хъже отъстѫпла. мрьтвꙑ оставьꙗтъ С 89.27 нь н тако не отъстѫп оть н҄его. нестъ бѣсъ  скврьнꙑ С 523.15 Отплувам, отдалеча се от брега. вълѣꙁъ же въ еднъ отъ корабцю же бѣ смоновъ. мол  отъ ꙁемлѧ отъстѫпт мало М Лк 5.3 З 2. Прен. Отрека се, откажа се, отстъпя а еже на камене с сѫтъ. же егда ѹслꙑштъ слово. съ радостѭ премлѫтъ е.  с корене не мѫтъ. же въ асѣ вѣрѹѭтъ.  въ асѣ напаст отъстѫптъ СК Лк 8.13 поꙁна гъ сѫщаго.  да отъстѫптъ отъ неправдꙑ въсѣкъ менѹѧ мѧ гне Е 2а 12 не остав мне гі. бже моі не отъстѫп отъ мне СП 37.22 Срв. СЕ77а 4 ї не остѫпімъ тебе. жвіші нꙑ і їмѩ твое прꙁовемъ СП 79.19 мꙑ же ѧда добраа дѣла сътѧжѧще. поревънѹмъ ... древльнюмѹ мꙑтарю. ꙇже едноѭ отъстѫпль ꙁъла. по томь не въꙁврат сѧ на тожде СЕ 70а 21—22 да не прѣбꙑвате ѹбо о схъ. нъ послѹшате мене  отъстѫпте отъ бѣсованꙗ.  отъ прѣльст хъ ꙗко не сѫтъ бꙁ. нъ стъ бъ же мноѭ повѣданъ вамъ С 34.12— 13 мноꙁ же отъ народа ... послѹшашꙙ кнꙙꙁа.  отъстѫпшꙙ отъ вѣрꙑ хрсостовꙑ [!] С 175.6 М З А СК Е СП СЕ С Гр ἀφίσταμαι διίσταμαι ἀποσπάομαι ἀποστατέω ἀποπηδάω ἐπανάγω ἀπέρχομαι ἄπειμι [εἶναι] ἀπαλλοτριόομαι συναποστατέω остѫпіт Нвб отстъпя ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА