Старобългарски речник
отъстѫпат 
отъстѫпат -отъстѫпаѭ -отъстѫпаш несв остѫпат -остѫпаѭ -остѫпаш 1. Прен. Губя силата си, отстъпвам слꙑші  проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса. како ꙁаконъ остѫпаетъ. како благодѣть процвтает(.) К 13а 37—38 Срв. С450.6 2. Прен. Отстъпвам, отричам се, отказвам се, отмятам се с корене не мѫтъ. ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ. ꙇ въ врѣмѧ напаст остѫпаѭтъ М Лк 8.13 З А ѹньжлъ ес вьсѩ остѫпаѭштѩ отъ оправъданеі твоіхъ СП 118.118 стꙑ їѡна. рее ... къ вльхвомъ. аꙁъ отъ кнꙙꙁа вашего  отъ вьсѣхъ дрѹгъ вашхъ. же сѫтъ агг҄ел сотонн. отъстѫпаѭ  отъмештѫ сꙙ вьсѣхъ хъ С 260.27—28 не отъстѫпат ἀναπόστατός εἰμι Не отстъпвам, не изоставам, следвам някого непрекъснато малꙑ ѹбоꙗ сꙙ ꙗкоже тъ м съповѣда. ꙗкоже ѹбо ношть  дьнь вьслѣдѹѭшта  не отъстѫпаѭшта.  ратьнкомъ отъѹмꙑѭшта льва. вдѣ С 292.29 Изч М З А СК СП К С Гр χωρέω [вар. ὑποχωρέω] ἀφίσταμαι ἀποστατέω Нвб остъпвам остар ВА отстъпвам ОА НГер ЕтМл БТР АР отстъпям, отстъпувам диал Дюв ЕтМл