Старобългарски речник
отъставт 
отъставт -отъставлѭ -отъставш св Отстраня, изместя, махна рее же вь себѣ прставьнкъ домѹ ... раꙁѹмѣхъ ьто сътворѫ. егда отъставл҄енъ бѫдѫ отъ строеньѣ домѹ. прмѫтъ мѧ въ домꙑ своѩ З Лк 16.4 Отдалеча, отклоня [образно]. пѫть неправъдꙑ отъстав отъ мене. ї ꙁакономь твоїмь помлѹї мѩ СП 118.29 Изч З СП Гр μεϑίστημι ἀφίστημι Нвб Срв отставлям остар ВА