Старобългарски речник
отъръват 
отъръват -отъръвѫ -отъръвеш св Откъсна, отделя глаголаахѫ ц нарѫгаѭште сꙙ. тетъка ботъ сꙙ да не отърьвена [погр. вм. отъръвана] бѫдетъ С 133.12 Изч С Вж. при отъръвень Нвб