Старобългарски речник
отъръват
отъръват
-отъръвѫ
-отъръвеш
св
Откъсна, отделя
глаголаахѫ ц нарѫгаѭште сꙙ. тетъка ботъ сꙙ да не отърьвена [погр. вм. отъръвана] бѫдетъ
С
133.12
Изч
С
Вж. при
отъръвень
Нвб