Старобългарски речник
отърнѫт 
отърнѫт -отърнѫ -отърнеш св Отблъсна, отхвърля, отритна бже ѡтърнѫл нъ ес  раꙁдрѹшл ⷭнъ А 32с 28 Срв. СП59.3 въскѫѫ бже отърїнѫлъ нꙑ ес до конъца. прогнѣва сѧ ѣростъ тво(ѣ) на ѡвцѧ пажт твоеѧ Е 31б 17—18 Срв. СП73.1 помоштънікъ моі бѫді і не отъріні мене.  не оставі мене бже съпасітелю мо СП 26.9 ѣко не отърінетъ гь людеї своіхъ. ї достоѣніѣ своего не оставітъ СП 93.14 гі схе бже нашъ. непостꙑдънꙑ цѣлтелю. неотърнѫвꙑ [!]. н едного прведенааго къ тебѣ. оскръблена болѣꙁнѭ ... прꙁьр на нꙑ. ꙇ на раба твоего сего СЕ 28а 4—5  аꙁъ ꙁдрал҄тѣннъ смъ. отъ сѣмене авраамьꙗ. племене веньꙗмнꙗ. не отьрнѫ господь люд свохъ С 347.13 Отделя, отклоня. вьсѣмь срцемь(мь) моїмь вьꙁіскахъ тебе. не отърн мене отъ ꙁаповѣдеї твоїхъ СП 118.10 Изгоня, изчистя. гі схе бже нашъ ... прꙁьр ... на раба твоего сего ... дръжѧщааго врѣдъ болѣꙁньнꙑ въ ѹстѣхъ ... ꙇ отрѣб ѹста его. ѡтърн отъ нхъ врѣдъ сѫще вь нхъ СЕ 28а 23 А Е СП СЕ С Гр ἀπωϑέω ἀπωϑέομαι ἀποσκορακίζω [вар. ἐγκαταλείπω] ѡтърнѫт отърїнѫт отърінѫт отьрнѫт Нвб Срв отрина ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР