Старобългарски речник
отъргнѫт
отъргнѫт
-отъргнѫ
-отъргнеш
св
Произнеса, промълвя, отроня [дума, песен]
отърꙑгн(ѫ) ср(дце мое) словѡ благѡ. (глѫ аꙁъ) дѣла моѣ црев
Е
26а 6
Срв.
СП44.2
ѡтъргнете ѹстьнѣ мої пѣне. егда наѹш мѩ оправъданемъ твоїмъ
СП
118.171
словомъ божмъ отвръꙁаатъ ѹста. дѹхъ вьвлѣе отъргнѫ слово словеса. блага съкровшта срьдььнааго
С
277.16
Изч
Е
СП
С
Гр
ἐξερεύγομαι
ѡтъргнѫт
отърꙑгнѫт
Нвб
Ø