Старобългарски речник
отъргнѫт 
отъргнѫт -отъргнѫ -отъргнеш св Произнеса, промълвя, отроня [дума, песен] отърꙑгн(ѫ) ср(дце мое) словѡ благѡ. (глѫ аꙁъ) дѣла моѣ црев Е 26а 6 Срв. СП44.2 ѡтъргнете ѹстьнѣ мої пѣне. егда наѹш мѩ оправъданемъ твоїмъ СП 118.171 словомъ божмъ отвръꙁаатъ ѹста.  дѹхъ вьвлѣе  отъргнѫ слово  словеса.  блага съкровшта срьдььнааго С 277.16 Изч Е СП С Гр ἐξερεύγομαι ѡтъргнѫт отърꙑгнѫт Нвб Ø