Старобългарски речник
отърват
отърват
-отърваѭ
-отърваш
несв
Изблъсквам, изтласквам
акꙑ на прѣславъно ѹдо теаахѫ. колко брьꙁо народ. ꙗкоже отьрват дрѹгъ дрѹга
С
125.25—26
Изч
С
Гр
ὠϑέω
отьрват
Нвб
Срв
отривам
ОА
ВА