Старобългарски речник
отърещ 
отърещ -отърекѫ -отърееш св 1. Забраня, не допусна, не позволя влко гі бже нашъ ... подажд рабѹ твоемѹ. отъдане семѹ осквръньшюмѹ сѧ. ꙇ въкѹшъшю мѧсъ нестꙑхъ. ꙇхъже въкѹшене отъреклъ ес. вь ꙁаконѣ стѣмь своемь СЕ 22а 12 2. Отрека, възразя, не се съглася с нещо то же бѹ і спсѹ нашемѹ ісхоу въпрошенѹ бꙑвъшю. аште е льꙁѣ [!] пѹштат женѫ своѭ. на вьсѣко врѣмѧ. ꙇ отърекъшю. вьсѣкъ пѹштаѩі женѫ своѭ раꙁвѣ словесе любодѣаннаго. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творіті К 2b 9 3. Извиня, оправдая някого ꙇ наѧшѧ въ кѹпѣ отърцат сѧ вꙿс. пръвꙑ рее емѹ. село кѹпхъ. ꙇмамь нѫждѫ ꙇꙁт. ꙇ вдѣт е мол҄ѭ тѧ ꙇмѣꙇ мѧ отъреена З Лк 14.18 СК ꙇ дрѹгꙑ рее емѹ. сѫпрѫгъ воловънꙑхъ. кѹпхъ пѧть. ꙇ грѧдѫ ꙇскѹстъ ꙇхъ. мол҄ѭ тѧ ꙇмѣꙇ мѧ отърекъша сѧ З Лк 14.19 СК отърещ сѧ Изч З СК СЕ К Гр ἀπαγορεύω παραιτέομαι Нвб отрека [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА