Старобългарски речник
отърадт 
отърадт -отъраждѫ -отърадш св Проявя снизхождение, милост, търпение ꙇ тѣмъ отърад гі. ꙇ отъпѹст. ꙇ отъдажд. ѣко. благꙑ кⷠ҇люць. прѣгрѣшенѣ наша СЕ 65b 26 Изч СЕ Гр ἀνίημι Нвб Срв радея ’милея’ ОА БТР