Старобългарски речник
отъпѹщень 
отъпѹщень -ꙗ ср 1. Опрощаване, опрощение, прошка бꙑстъ оанъ кръстѧ въ пѹстꙑн. ꙇ проповѣдаѩ кръштене покааню. въ отъпѹштене грѣхомъ М Мк 1.4 З,СК, Б. Срв. Лк 3.3 М З СК Б а же власвмісаатъ на стꙑ дхъ. не матъ отъпѹштенѣ въ вѣкъ М Мк 3.29 З ꙇ рее мъ ѣко тако естъ псано.  тако подобааше пострадат хѹ.  въскръснѫт отъ мрътвꙑхъ. трет день ꙇ проповѣдат сѧ въ імѧ его покааню. ꙇ отъпѹштеню грѣховъ въ вьсѣхъ ѩꙁꙑцѣхъ М Лк 24.47 З А млость бжѭ. ꙇ клюбе. ꙇ отъпѹщене грѣхомъ съвꙑше спрошъше. ꙇ сам себе  дрѹгъ дрѹга. ꙇ весь жвотъ нашъ. хѹ бесъмрътънѹмѹ бѹ нашемѹ. прѣдадмъ СЕ 57а 15—16 овъ бо продастъ ѭ. въꙁъмъ ћ҃ съребрьнікъ. а хъ потомь не отърее сѧ. тѫжде кръвь прѣданѫѭ. въ отъпѹштенье грѣхомъ въдаті самомѹ продавъшю ѭ. аште бі хотѣлъ К 7b 33 Срв. С419.29 2. Освобождение, избавление дхъ гнъ на мьнѣ. егоже рад помаꙁа мѧ. благовѣсттъ нштмъ посъла мѧ ... проповѣдѣтъ плѣньнкомъ отъпѹштене. ꙇ слѣпꙑмъ проꙁьрѣне М Лк 4.19 СК.Срв. Лк 4.18А Прен.Освобождаване [от болест, страдание], излекуване. тꙑ самъ влко ст масло се. да бѫдетъ на цѣлене. помаꙁаѭщмъ сѧ мь. ꙇ на отъпѹщене вꙿсеѩ страст. ꙇ недѫга плътъна СЕ 27а 9—10 3. Отпуст — последна част от православното богослужение  по сеⷨ҇ рекⷮ҇ѫ. нъⷩ҇і ѿ҇пѹштаⷲ҇е влко раба. по семь же отъпѹщенью. дⷺ҇. реетъ. коньамъ веерънѧѩ мⷧ҇отв. ꙇ тⷦ҇а коньаⷿ҇тъ. ѣкⷤ҇о  вꙿсегꙿда СЕ 66а 17—18 М З А СК Б СЕ К С Гр ἄφεσις ἀπαλλαγή ἄνεσις отъпѹштене отъпѹштенье отпѹштене отъпѹщене Нвб отпущение църк БТР АР РРОДД