Старобългарски речник
отъплѹт
отъплѹт
-отъпловѫ
-отъпловеш
св
Отплавам
мѫжь нѣкто отъ асꙗнꙑ ꙁемьѧ сꙑ ... вьсѣдъ въ корабь. малꙑ въ пѫнѫ отъплѹвъ. нѣ отъ кого сѫпротвовѣтрꙗ въꙁврат сꙙ съ многоѭ бѣдоѭ въ аскалонъ. хотѣвъшѹ мѹ по двою дьню отъплѹт. ꙗв сꙙ мѹ вь сьнѣ агг҄елъ господьн҄ь
С
294.1—2, 5
Изч
С
Гр
ἐκπλέω
Нвб
отплувам
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР