Старобългарски речник
отъпадат 
отъпадат -отъпадаѭ -отъпадаш несв 1. За част от тялото — откъсвам се, отделям се, падам потомь кра отъпадаѭт. тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемъ С 89.23 2. Отпадам, преставам да участвам в нещо днъ арѡс. лштъ сꙙ слова. тъ днъ отъпадатъ отъ жрѣбꙗ. не сповѣдаатъ съ омѫ г ха С 509.19 Образно. ꙁлѣꙁъше фарсе отъкѫдѹ. отъ ꙁаповѣд отъ ꙁакона отъ жꙁн. же бо нѣмъ сьмрьт поѹаѭтъ сꙙ. т сам прьво жꙁн отъпадаѭтъ свѣта С 401.28 Изч С Гр ἐκπίπτω ἀπολιμπάνω [вар. ἀπολείπω] Нвб отпадам несв ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА