Старобългарски речник
отънѫдь 
отънѫдь -отънѭдь нареч 1. Изцяло, въобще, съвсем, напълно всѣм отьнѫдь ѹнт сꙙ подобаатъ. наѱанааго вь стад добрꙑѧ. дѣтѣл С 497.26—27 нтоже таково къ платѹ глагол҄етъ. нъ ꙿто прошен нѣко мало ѡ сѫд  отънѫдь мала просꙙ к тебе прдохъ. даждъ м тѣло мрьтво на погребен С 454.14—15 рее клеѡпа. не сълъгахъ рее ѡ мѫжѹ. ꙗко. страннкъ с схъ мѣстъ. аште отꙿнѫдь не сьвѣс рьц м С 476.3—4  ѿнѭдь вꙿсѣхъ ꙁълꙑхъ ѿвръꙃѣмꙿ сѧ  еднако молѭ съвлѣцѣмꙿ сѧ ветьхааго (!) ка.  съ дѣлъ его облѣкѫще сѧ въ (!) новааго адама. еже естъ вь ха Р II 3.30 Изобщо, никак. аꙁъ же глѭ вамъ. не клѧт сѧ отънѫдъ н нбмь ѣко прѣстолъ естъ бж М Мт 5.34 З ꙇ се жена ... бѣ слѫка. ꙇ не могѫшт сѧ въсклонт отънѫдь М Лк 13.11 З А СК 2. Тогава, след това агркола вовода глагола. дꙿно отъ двою прѣдълежтъ вамъ. л жъръше богомъ вь санꙑ  вь ьст достономъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ отъѧт жвота  вонъство.  отънѫдь ѹже прѣдат сꙙ мѫкамъ С 70.5 не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсъ  воньство.  отънѫдь ѹже прѣдат мѫкамъ С 73.28 3. Сега, вече вл҄ьнꙗѭштмъ отш.  невлънꙙште сꙙ прстанште. непрѣмѣнно. ненавдꙙштмъ рабомъ отънѫдь ходата род сꙙ С 251.23—24 4. Завинаги помраісте сѩ оіхъ да не відѩтъ. ї хрібетъ іхъ отънѫдь сълѩці СП 68.24 5. Силно, здраво тѣмже потъштмъ сꙙ  мꙑсльѭ въ адъ дѣмъ. ꙗко да вдмъ. како тѹ тъгда дръжавоѭ крѣпъкоѭ. отънѫдь дръжтъ. дръжꙙштааго мѫтел҄ьство С 462.13 М З А СК СП К С Р Гр παντελῶς ἁπαξαπλῶς καϑόλου πάντως [вар. πάνο] τοῖς πᾶσιν ὅλως εἰς τὸ παντελές ἐντεῦϑεν διὰ παντός κατὰ κράτος отьнѫдь ѡтнѭдь ѡтънѫдь отꙿнѫдь ѿнѭдь отънѫдъ Нвб Срв отнюд остар ОА ВА РРОДД