Старобългарски речник
отънемощ [сѧ] 
отънемощ [сѧ] -отънемогѫ [сѧ] -отънеможеш [сѧ] св 1. Изморя се, изнемогна [след голямо физическо натоварване] савнъ ... прѣшедъ рѣкѫ  отънемогъ. прѣбꙑ тѹ блюдомъ пр брѣꙁѣ рѣкꙑ С 150.9 анупатъ рее. бꙗте  протꙙжьно ... отънемогъшемъ же сꙙ слѹгамъ. повелѣ сьнѧт   вест вь темнцѫ С 116.27 бѭштїмъ же ꙁмѣнвꙿшемъ сꙙ пꙙть кратꙑ.  отънемогъшемъ. крьвь теааше рѣкам  съ пльтѭ. отъ блаженааго мѫенка С 103.26—27 Изтощя се, омаломощя се. стꙑ же кононъ помловавъ ѧ повелѣ бѣсомъ остат сꙙ хъ  осташꙙ сꙙ. вдѣвъ же ѧ отънемогъшꙙ молтвѫ сътвор о н҄хъ  въꙁнкошꙙ С 39.10—11 2. Отпадна, загубя сили помꙑслхъ. доньдеже смъ въ крѣпост тѣлесьнѣ. послѹжт  поработат отцемъ. да гда отънемогѫ то беꙁъ осѫжденꙗ бѫдѫ. отъ нѣхъ слѹжьбѫ прмьѧ С 286.25 Образно. съвръштъ сꙙ реено. же прѣдат братъ брата въ съмрьть. л спрослъ стъ васъ сотона. просѣат акꙑ пꙿшенцѫ. нъ да нктоже не мнтъ ꙙда. ꙗко отънеможе гь С 135.16 отънемощ съмꙑсломъ ὀλιγωρέω τῇ διανοίᾳ Оглупея савнъ слꙑшавъ аб вьскра глꙙ. нѣсмъ ѹбо ѹма ꙁгѹблъ. н отънемогохъ съмꙑсломъ. ꙗкоже да не бѫдетъ отъстѫпт отъ сътворвъшааго мꙙ ба С 149.30 Изч С Гр ὀλιγοψυχέω ἀτονέω ἐξατονέω ἐκλείπω ἀδυνατέω Нвб Ø