Старобългарски речник
отън҄елѣже
отън҄елѣже
нареч
съюз
Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откакто, откогато
не помьнѫ ште отънелѣже ѹмъ въ ловѣцѣхъ ... такова покона прѣде надъ мноѭ ношть
С
265.12
бѫдѣте сѫдѧ цр. ꙗко богъ мо жде ꙁвол дѹша моꙗ. отън҄елѣже род мꙙ оць мо
С
265.9—10
Изч
С
Гр
ἐξ οὗ
ἀφ’ οὗ
Нвб
Ø