Старобългарски речник
отъмѧт 
отъмѧт -отъмѧѫ -отъмѧш св Освободя от грехове, дам опрощение слꙑш ѹбо лѭ глагол҄ѫшта сꙑномъ свомъ ... аште л къ богѹ съгрѣштъ кто молтъ сꙙ ꙁа н҄ь. да онъ ... проштен же грѣхомъ врата отъмꙙтъ С 407.18 Изч С Гр λύομαι отъмꙙт Нвб Ø