Старобългарски речник
отъмьщень 
отъмьщень -ꙗ ср Отмъщение, мъст подаꙗше кн҄жцꙙ прѣподобьнѹѹмѹ. онь же прмъ  поътъ ...  прославвъ ба. став сꙙ. отъ наꙙтꙗ. же бѣ отъмъштень помсллъ С 559.3—4 Възмездие. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его. кого отъмьштенꙗ ште жва вдѣвъше сьвꙙꙁана бѣжашꙙ С 441.21 Изч С Гр ἀμοιβή отъмьштен отъмъштень Нвб отмъщение ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР