Старобългарски речник
отъмьстт
отъмьстт
-отъмьщѫ
-отъмьстш
св
Отмъстя, въздам възмездие
поꙿто мѫш ... артемона ... вѣдꙑ ... ꙗко рабъ бож артемонъ отъмьштенъ бѫдетъ
С
233.21
Изч
С
Гр
ἐκδικάζω
Нвб
отмъстя
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
