Старобългарски речник
отъметьнъ 
отъметьнъ -ꙑ прил Който е за отхвърляне, за пренебрегване гі ... наѹ нꙑ съсѫдомь ꙁбъранꙑмь твомь павъломь. апломь. вꙿсе тобоѭ сътворено. сто бꙑт вѣрѹѭщмь. ꙇ ньтоже отъметъно пае бжемь словомь. ꙇ молтвоѭ. къ тебе сѫщѫѭ стім СЕ 19b 23 Изч СЕ Гр ἀπόβλητος отъметънъ Нвб Ø