Старобългарски речник
отълѫат сѧ 
отълѫат сѧ -отълѫаѭ сѧ -отълѫаш сѧ несв Отлъчвам се, отделям се помꙑшл҄ен же вьнꙙ вдѣт како отълѫатъ сꙙ дѹша отъ тѣлесе.  вьн҄егда о семъ бога молꙗаше С 296.1—2  обльгът пеаль о ного ошьст  о праꙁньствѣ л о нѣхъ кохъ напастехъ мже отълѫꙗетъ с отъ братѧ ЗЛ IIа 6 Изч С ЗЛ Гр χωρίζομαι отълѫꙗт с Вж. при отълѫат Нвб