Старобългарски речник
отълагат
отълагат
-отълагаѭ
-отълагаш
несв
1. Отхвърлям, отмахвам [образно]
да съ рꙁъ съвламъ сꙙ. нъ ветъхаго ловѣка отълагамъ. тьлѣмааго похотьм прѣльст. хвалмъ тꙙ г съ сеѭ рꙁоѭ
С
90.20—21
2. Отказвам, не се съгласявам
молꙗаше го вьвест ѭ. ономѹ же не хотꙙштѹ. на мноꙁѣ то сътворт. отълагаѭштѹ. прѣбꙑвааше бе стѹда тлъкѫшт
С
515.10— 11
Изч
С
Гр
ἀποτίϑεμαι
ὑπερτίϑεμαι
Нвб
отлагам
несв
отложа
св
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР