Старобългарски речник
отълагат 
отълагат -отълагаѭ -отълагаш несв 1. Отхвърлям, отмахвам [образно] да съ рꙁъ съвламъ сꙙ. нъ ветъхаго ловѣка отълагамъ. тьлѣмааго похотьм прѣльст. хвалмъ тꙙ г съ сеѭ рꙁоѭ С 90.20—21 2. Отказвам, не се съгласявам молꙗаше го вьвест ѭ. ономѹ же не хотꙙштѹ.  на мноꙁѣ то сътворт. отълагаѭштѹ. прѣбꙑвааше бе стѹда тлъкѫшт С 515.10— 11 Изч С Гр ἀποτίϑεμαι ὑπερτίϑεμαι Нвб отлагам несв отложа св ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР