Старобългарски речник
отъкѫдѹже
отъкѫдѹже
нареч
съюз
I.
нареч
Откъде, откъдето
слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ. бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ
СЕ
67а 5
II.
Като съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето
мꙑ же въꙁлюбьн отъкѫдѹ же ꙁдохомъ. наїдѣмъ на слово вьпѭште. благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е
С
328.19
Изч
СЕ
С
Гр
ὅϑεν
Вж. при
отъкѫдѹ
Нвб