Старобългарски речник
отъкрꙑват 
отъкрꙑват -отъкрꙑваѭ -отъкрꙑваш несв 1. Показвам, представям, явявам нꙑнѣ сѹсана ѹдѣбена бꙑстъ. отъ беꙁаконънѹ старцѹ. нꙑнꙗ отъкръваѭтъ младѫ  добрѫ. да насꙑтꙙтъ сꙙ добротꙑ ѧ С 135.4 2. Разкривам, разгръщам, разтварям тꙑ бсръ адъскꙑ мже сꙙ красꙙтъ. ꙁьлѣ ѹмножаш. а хсов люд тъ отъкрваѭ лѣпѣ. стѫ по стнѣ прмьѭтъ стнънѫѭ ꙁарѫ С 335.16 вьлѣꙁе же уподьꙗкъ. рѫцѣ мꙑ распрострьтѣ  въꙁдѣнѣ на небо.  двꙙ сꙙ  славꙙ бога отъкрꙑваѭштааго творꙙштмъ вол҄ѫ го С 555.16 отъкрꙑвамаꙗ ср мн Нещата [делата], които предстои да се откриват [разкриват], откровенията  гладѹ пакꙑ хотꙙштѹ бꙑт. прѣжде врѣмене прготовьꙗше ѹенкꙑ своѧ на молтвѫ. а  самомѹ нкакоже хотꙙштѹ. овꙿторт мѹ ꙿто отъ окрꙑвамꙑхъ вѣдѣахѫ сам скѹсѹ ѧ томѹ наѹвꙿшѹ С 569.23 Прен.Прояснявам, разкривам, разбулвам. же стомъ ѹмомь  неꙁълобвомъ срьдьцемъ прходꙙтъ. тѣмꙿ сꙙ благоьста отъкрваатъ раꙁѹмъ С 338.7 отъкрꙑват сѧ Изч С Гр ἀνακαλύπτω ἀναπτύσσομαι ἀποκαλύπτω отъкрват отъкръват окрꙑват Нвб откривам несв открия св ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА