Старобългарски речник
отъдот 
отъдот -отъдоѭ -отъдош св мин страд същ отъдоеное ср ед τὸ ἀπογεγαλακτισμένον За дете, което вече не се кърми — откърменото, отбитото аште не съмѣрѣахъ сѩ нъ вьꙁнѣсъ на дшѫ моѭ. ѣко отъдоеное на матерь своѭ СП 130.2 Изч СП Нвб отдоя ’откърмя, отгледам’ диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА