Старобългарски речник
отъдань 
отъдань -ꙗ ср 1. Даване, даряване, въздаване ѡ отъдань богатꙑѩ мⷧ҇ст.  щедротꙑ бжѩ. въ вꙿсѣмъ намъ гю помол СЕ 60b 13 Опрощаване, освобождаване [от задължение]. дъва дльжнка бѣаста. давъшꙋ ꙁамꙿ нѣкомѹ ... не мѫштема. же ма въꙁдат. обѣма отъда. которꙑ ю пае вьꙁлюбтꙑ . отъвѣштавъ же смѡнъ рее. мьн҄ѫ. ѹбо ꙗко мѹже множа отъданꙗ С 393.26 2. Прошка, опрощение се естъ кръвъ моѣ новааго ꙁавѣта. пролваема ꙁа многꙑ въ отъдане грѣхомъ М Мт 26.28 СК молмъ т сѧ. оⷮ҇дане подажд ꙇмъ. ꙇ намъ благостꙑнѧ твоеѩ рад СЕ 24а 17—18 гі ... подажд рабѹ твоемѹ. отъдане семѹ осквръньшюмѹ сѧ. ꙇ въкѹшьшю мѧсъ нестꙑхъ СЕ 22а 9 3. Отплата, награда кꙑмъ л поѹштенмъ. стоꙗт хотѣахѫ ꙁа мрьтвьца. кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его С 441.20 радѹѭтъ сꙙ  ѹдꙙтъ сꙙ.  въс толко прѣбꙑван. прмьѭтъ отъдан. же прьво вдѣт  благовѣстт С 446.3—4 М СК СС СЕ К С Гр ἄφεσις συγγνώμη ἀμοιβή ἀντίδοσις χαρίζομαι отъдан отъдане оⷮ҇дане Нвб отдание остар ОА ВА РРОДД Срв отдаване