Старобългарски речник
отъгънат 
отъгънат -отъженѫ -отъженеш св 1. Изгоня, прогоня, пропъдя някого рекъ бо паулъ о ждовѣхъ ꙗко господа ѹморшꙙ.  пророкꙑ отъгнашꙙ С 406.19 н мꙑтара отъврьже покаѭшта сꙙ. н гонтелꙗ отъгъна поꙁнавьша тво цѣсарьств С 507.16 ꙗже даш штемъ. ꙗже хоштеш вдѣт амъ. ноѧꙁꙑьна оставьша. ара отъгъна. цѣсара вѣньавьша сꙙ. мра обратвъша сꙙ С 513.9 вѣровавъше же молꙗхѫ сꙙ. ꙗко да бꙑ шелъ  отъгъналъ лѫкаваго того бѣса С 35.29 2. Прен. Премахна [беда, злина, грях и под.] ꙇ ꙁбав нꙑ отъ вꙿсего темъна  нощьнааго страстотръпѣ ... плътьскꙑѩ похот отъжен СЕ 38а 7 помолѧщю м сѧ. гв ꙇ бѹ. сълѣꙁъ отъ нбсе аћлъ седмь. да отъженѫтъ вꙿсе ꙁъло. ꙇ вꙿсѭ ꙁълобѫ СЕ 59а 11 молꙗаше сꙙ мѹ. помловат ꙁемьѭ хъ.  молт сꙙ къ боу да бꙑ помловалъ люд своѧ.  отъгналъ належꙙште беꙁдъжд С 529.28 Образно. ꙇ отъгънавъ мракъ грѣховънъꙶ.  вьжьꙁ вь немь. ꙇскрѫ твоего мⷧдѣ СЕ 78а 6 г боже ... дарьствовавꙑї на многꙑ  раꙁльнꙑ благодѣт. вьсꙗвꙑ свѣтъ  тъмѫ. отъгьнавъ ... ѹслꙑш насъ молꙙштъ т сꙙ хсе С 179.17 се стъ ѹдьнѣ. же въ мноꙁѣ прѣмѫдрост с. простꙑмъ же жтмъ.  съмѣренмъ отъгъна прѣмѫдростьно велан С 273.18 тꙑ бестьлѣнмъ тьлѣнь отъгъна. тꙑ въскрьсенмъ. въскръсень намъ понов С 505.26 Излекувам, изцеря [болест, недъг и под.]. отъжен отъ него вꙿсь недѫгъ болѣꙁнь СЕ 24b 20 по лѣтѣ же дꙿномъ отъгнанѣ бꙑвьш ꙗꙁвѣ то лютѣ С 531.25 благо же прмше велко отъ ловѣколюбвааго ба.  ꙁбꙑвъше отъ нашъдъшѧѧ мъ богомь пѹштенꙑѧ ꙗꙁвꙑ. отъгнанꙑѧ молтвоѭ раба бжꙗ акѡва С 531.5 СЕ С Гр ἀπελαύνω διώκω ἐξορίζω ἐλαύνω ἀποδιώκω καταργέω [τὸ] ἔκφυλον отъгнат отъгнаті отьгьнат Нвб Срв отгоня диал НТ ЕтМл БТР АР