Старобългарски речник
отъгонт 
отъгонт -отъгонѭ -отъгонш несв Гоня, прогонвам, пропъждам някого вѣстъ ома арꙗ. вѣстъ  отъгонтъ. н прмлетъ ьст блаꙁньнꙙ С 510.1 прхаждаахѫ же ꙁвѣр  пьс.  пьтцꙙ небесьнꙑѧ.  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю. ꙗкоже  мѹхꙑ отъ н҄ею отъгонт С 15.1 Образно. вь все врѣмꙙ освѣштатъ съꙁъданѫѭ. вьсѫ тьмѫ отъгон отъ вьсел҄енꙑѧ. нѣстъ тъмꙑ по н҄емь тъма го не омратъ С 509.5 потомь кра отъпадаѭт. (!) тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемъ. отъгонма бо топлота отъ конецъ тѣла.  въбѣгаѭшт въ глѫбнѫ ꙙст. оть н҄хъже отъстѫпла С 89.24—25 Прен.Лекувам, церя [болест, недъг и под.]. тꙑ ес бъ нашъ. млоствъ. ꙇ отъдаѩ грѣхꙑ. ꙇ отъгонѧ недѫгꙑ. ꙇ ѩꙁѧ  болѣꙁн. ꙇ отъ съмрът ꙇꙁбавлѣѩ СЕ 27b 18—19 есе мѫжь вьстокъ мꙙ го. днѣмъ словомъ отъгонꙙ страст. дноѭ бесѣдоѭ прогонꙙ недѫгꙑ С 476.11 Изч СЕ С Гр ἀπελαύνω διώκω ἀποδιώκω ἀποσοβέω Нвб отгоня, отгонвам, отгоням диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА