Старобългарски речник
отъвѣтъ 
отъвѣтъ -а м 1. Отговор, отговаряне на въпрос ѹтелю ... достотъ л намъ кесарев дань дат ... въꙁдадте ѹбо ѣже сѫтъ кесарева кесарев.  ѣже сѫтъ бжѣ бв ...  двьше сѧ о отъвѣтѣ его ѹмлъашѧ М Лк 20.26 З прѣбꙑваеш л въ манастꙑр ... до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего. ѿ҇вⷮ҇ѣ. прѣбꙑваѭ ха рад СЕ 87а 11 хранш л сѧ вь дѣвьствѣ. ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть. ѿ҇вⷮ҇ѣ. хранѭ ха раⷣ҇ СЕ 87а 14 въпрошене. спꙑталъ л ес манастꙑръ. оⷮ҇вѣⷮ҇. спꙑталъ СЕ 92а 17 Обяснение, оправдание, извинение. ѡ окан ... кꙑ отъвѣтъ бѫдетъ вамъ. въ славънꙑ  велкꙑ дьнь пршьствꙗ спса нашего їс хса С 107.21 бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго.  ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост Р II 1.20—21 2. Заповед, нареждане вон ... въꙁъмъше камꙑ вел првꙙꙁашꙙ мѹ къ ногама. вьврѣшт  тако вь рѣкѫ. по отъвѣтѹ воводнѹ С 154.4 3. Присъда, наказание ѡ бѣдꙑ кꙑм ѹбо гласꙑ ꙁвѣшта окаанꙑ. кꙑѧ помꙑслꙑ въ срьдьц ношааше. гда отꙿвѣта съмрьтьна вьꙁꙙ С 66.14 беꙁ отъвѣта a) ἀσύγγνωστος За когото няма извинение, оправдание ономѹ б(.) мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі. самъ же себе есі створілъ беꙁ отъвѣта на сѫдънꙑ день К 9а 11 b) ἀναπολόγητος Беззащитен апстле хѹ боу въꙁлꙕбене. потъщ сѧ ꙁбавтї люд беꙁъ ѿ҇вѣта. преметъ бо тѧ прпадаѫща. премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно Е 36б 8 отъвѣтъ отъвѣщат ἐκφέρω τὴν ἀπόφασιν Дам отговор, отговоря тѣмь (!) томѹ аб блаженꙑ петръ раꙁгнѣвавь сꙙ. достонъ ма отъвѣтъ отъвѣшта С 363.27—28 отъвѣтъ прѩт a) χρηματίζομαι, ἀπόκρισιν λαμβάνω Получа указание, съобщение отъвѣтъ пріемъше въ сьнѣ. не въꙁвратішѧ сѧ къ родѹ. нъ нѣмъ пѫтемъ отідѫ въ странѫ своѭ А Мт 2.12 СК вдѣн. ꙗв бо сꙙ  вь сьнѣ глагол҄ꙙ. се ѹбо богъ посъла мꙙ к тебѣ повѣждъ м ꙿто хоштеш. с же о себѣ повѣдавш. клюамъ отъвѣтъ прѧ.  въста благодарьствꙙшт бога  свꙙтааго С 299.25 b) λαμβάνω τὴν ἀπόφασιν Науча, узная, получа присъда аурлꙗнъ ... дастъ о нею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт.  тѣлесѣ ю поврѣшт пꙿсомъ  ꙁвѣремъ ... сꙗ же отъвѣтъ прмъша ... ꙁдоста радѹѭшта сꙙ С 14.7 повелѣ анупатъ ... меемъ главѫ мѹ отъсѣшт. прмꙿ же отъвѣтъ.  тъштꙙ сꙙ на небесьско цѣсарьство. блаженꙑ кодратъ поꙗше С 119.1 кнꙙꙁъ ... повелѣ меемъ сѣшт свꙙтꙑѧ. прмъше же свꙙт отъвѣтъ дошꙙ радѹѭште сꙙ  славꙙште господа С 180.27 отъвѣтъ творт [сътворт, дат, въꙁдат] a) ἀπόκρισιν δίδωμι Дам отговор, отговоря платъ ... вьнде въ преторъ пакꙑ. ꙇ гла св. отъ кѫдѹ ес тꙑ. ꙇс же отъвѣта не сътвор емѹ М Йо 19.9 З А СК Б  їного мѹ отъвѣта не дастъ. нъ тъьѭ кръстꙗнъ смъ С 47.3—4 b) δίδωμι τὴν ἀπόφασιν, ἀποφαίνομαι, ἀπολογίαν ποιέω Издам присъда, осъдя мѫтел҄ь ... въꙁбѣсвъ сꙙ дастъ о н҄ею отъвѣтъ. меемъ ѹморт ꙗ С 185.1 аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгнѫтъ. дастъ о н҄ею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт С 14.4 арꙗнъ ... отъвѣтъ сътворт на н҄ь.  се рекъ повелѣ го вь рѣкѫ вьврѣшт.  въ беꙁдьн ѹмрѣт С 153.28 c) ἀποδίδωμι τὸν λόγον Дам сметка, отчет ꙇ прꙁъвавъ і рее емѹ. то се слꙑшѫ о тебѣ. въꙁдаждь отъвѣтъ о прставлен домовьнѣемь. не въꙁможеш бо къ томѹ домѹ строт М Лк 16.2 З вдѣаше же ꙗ сладьцѣ тръпꙙшта. сетьнѣ же побѣжденъ бꙑвъ отъвѣтъ дастъ о н҄ею. огню прѣдат ꙗ повелѣ С 213.14 d) ἀποφαίνομαι τὴν ἀπόφασιν Изпълня заповед, присъда раꙁгнѣвавъ сꙙ льствъ ... меемъ повелѣ естьнѫѭ го главѫ отъсѣшт. да ждеже отъвѣтъ сътвор тѹ.  тѣло съконьано бꙑстъ С 61.27 e) Понеса отговорност  вдѣста нѣкто въ бѣлахъ рꙁахъ посрѣдѣ облака сѣдꙙшта ... ѹжасъша же сꙙ вда того. рекоста. прім на господ отъвѣтъ творꙙштема. о н҄хъже съгрѣшховѣ С 211.18 М З А СК Б Е К С Р П5 Гр ἀπόκρισις ἀπόφασις ἀπολογία ѿ҇вѣтъ ѿ҇вⷮ҇ѣ оⷮ҇вⷮ҇ѣ ѿвѣтъ отꙿвѣтъ Нвб ответ остар диал ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА