Старобългарски речник
отъврѣщ 
отъврѣщ -отъврьгѫ -отъврьжеш св 1. Отхвърля, махна от себе си аште л рѫка твоѣ л нога твоѣ съблажнѣетъ тѧ. отъсѣц   отъвръѕ отъ себе М Мт 18.8 ЗI аште же око твое десное съблажн҄ѣетъ тѧ ꙇстъкн е. ꙇ отъвръꙁ отъ себе З Мт 5.29 Образно. братѣ. нꙑнѣ блже (...) спсене л егда вѣр(ова)хомъ. нощъ. ѹспѣ. а дънъ прблже сѧ. оⷮвръꙃѣте дѣла тъмнаѣ облѣцамъ же сѧ въ орѫже (с)вѣта Е 5а 15—16 Съблека, сваля. онъ же отъвръгъ рꙁꙑ своѩ въставъ прде къ св М Мк 10.50 З днеⷭ҇. адамъ обнавлѣетъ сѧ. ꙇ евъга свобаждаетъ сѧ. днеⷭ҇. ветъхꙑѩ грѣховнꙑѩ рꙁꙑ. ѡтвръгъше. въ новꙑѩ  нестьлѣнънꙑѩ ... облѣхомъ сѧ СЕ 2а 7—8 2. Прогоня някого вдѣвъ же народъ съ млосрдва о нхъ ѣко бѣхѫ съмѧтен ꙇ отъвръжен ѣкоже овъцѧ. не мѫщѧ пастꙑрѣ М Мт 9.36 З н мꙑтара отъвръже плакѫшта сꙙ. н гонтелꙗ отъгъна поꙁнавьша тво цѣсарьств. нь т вьс покааньмь отъ тебе прѧт бꙑшꙙ С 507.15 3. Отхвърля, отрека тꙑ же отърінѫ і ѹніьжі. отъвръже ха своего. л прѣжде раꙁорілъ есі ꙁавѣтъ раба твоего СП 88.39 скрнѭ вдѣвъше ба носѧщѭ. сѣмо  овамо текошѧ. абе же родъ сво отъвръгѫ.  непрѣходма естъства. прѣходма авшѧ сѧ СЕ 1b 5—6 не вѣрѹш л пророкѹ. вѣрѹ акꙑ ѫжцѣ. аште нѣс  словесꙑ отъвръглъ ѫжьства. ꙁдавьна бо тꙙ вѣмь дѣлесꙑ отъвръгъше сꙙ го С 336.2 по поклон҄ен прѣстааго  покланꙗмааго кръста. га  бога  съпаса нашего їс хса. кѹмрослѹженю ѹже отъвръженꙋ бꙑвъшѹ С 185.29 хотѣаше погребенꙑ отъврѣшт дръжмꙑѧ многодьнꙑѧ ꙁалогꙑ. гда хотѣаше вььтенꙑ сь мрьтвьц. прѣсѣшт гробьнꙑѧ пеат С 472.25 Пренебрегна. фарсѣ же  ꙁаконьнц. съвѣта бж отъвръгѫ вь себѣ. не крьштьше сѧ отъ него М Лк 7.30 вдѣвъш же мат го тъ днъ оставьнъ. отъвръгъш женьскѫѭ немошть ...  вьꙁемъш сна свого на рамѹ крѣпъко. вьслѣдъ колъ дѣаше С 80.16 Прен.Низвергна. отъвръгꙑ сѧ мене прѣдъ лвкꙑ. отъвръжень бѫдетъ прѣдъ анћлꙑ бжі М Лк 12.9 З А Б аꙁъ же рѣхъ въ ѹжѣсѣ моемъ отьвръженъ есмъ. отъ ліца оью твоего. сего раді слꙑша гласъ молітвꙑ моеѩ. егда воꙁъвахъ къ тебѣ СП 30.23 не отъвръѕі мене въ врѣмѩ старості. егда іꙁнемагаетъ крѣпость моѣ не оставі мене СП 70.9 4. Прен. Освободя се, изляза от някакво състояние сі ѹбо вѣдѫште въꙁлюбленаа братье. вьсѣкъ гнѣвъ да отъвръжемъ. оіштъше нашъ ѹмъ. ꙇ съ кротостьѭ. ꙇ послѹшаньемь. ꙇ мъногомь говѣньемь. да прістѫпімъ пріѧстіті сѧ К 9b 20 ѹбогꙑ же нштетоѭ вьꙁбран҄енъ бꙑваатъ тожде любꙿн авт. сьде же нсоже таковааго. не вьсѣм та жде лѣность отъврьжена стъ С 491.21 съ бо вьсакъ страхꙿ отъвръгъ. дръꙁнѹвъ вьнде къ платѹ. просꙙ тѣла їсѹсова С 454.3 воле ѹбо  плаъ творш. давъшѹѹмѹ вьсѣмъ радость.  скръбь отъ еугꙑ отъвръгшѹ С 457.19—20 Освободя се от робство, отхвърля иго. растръгнѣмъ ѫꙁꙑ іхъ ї отъвръꙁѣмъ отъ насъ го іхъ СП 2.3 Срв. Е21а 6 5. Прич. мин. страд. като прил. отъврьженъ a) ἐρριμμένος Разпръснат, пръснат, разпилян вдѣвъ же народъ с. млосрдва о нхъ ѣко бѣхѫ съмѧтен. ꙇ отъвръжен ѣкоже овъцѧ. не мѫщѧ пастꙑрѣ М Мт 9.36 З b) τῆς ἀνταρσίας Низвергнат, отхвърлен ꙁаклнаѭ тѧ. ꙁълꙑ наѧльне. хѹльнꙑ наѧльне. ѿ҇връженꙑ. ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 51b 26—52а 1 М З А Б ЗП Е СП СЕ К С Р Гр ἀποβάλλω βάλλω ἀϑετέω ἀπαρνέομαι ἀρνέομαι ἀπορρίπτω ἀποδύομαι ἀποβάλλομαι ἀποκηρύσσω διαλύω ἐκκλίνω ἐκκόπτω ἐξόμνυμαι καϑαιρέω ἐκποδῶν [γίγνομαι] ἀποδύομαι ἐκδύομαι καταλύω ἀναβάλλομαι ἐξορίζω оⷮврѣщ ѿврѣщ ѡтврѣщ отъврѣшт отьврѣщ ѡтъврѣшт Нвб Срв отвръгам [се] диал ДА отвръгна РРОДД отвергнат ОА БТР