Старобългарски речник
отъврьнь
отъврьнь
нареч
Обратно, наопаки
раꙁѹмѣвъ же ар ꙗко оста въ отълѫен. наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ. стѣ троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност. божьствъна псанꙗ отврьнь кръмлꙗват. сꙑнѹ словѹ божю. рождъшѹѹмѹ сꙙ оть н҄его беꙁнаꙙльно прѣжде вѣкъ
С
188.4
Изч
С
Гр
ἀντιστρόφως
отврьнь
Нвб
Ø