Старобългарски речник
отъврьжень
отъврьжень
-ꙗ
ср
Отхвърляне, отрицание, отричане на някого или нещо
плакавъ сꙙ отъвръжен сльꙁам омꙑвъ. въ прьвꙑѧ пакꙑ вѣрꙑ сꙗн вьнде
С
362.26
наше отъвръжен вьсѣхъ вна бѫдетъ. то слꙑшавъшꙙ отъ н҄ею старѣшнꙑ влъшьскꙑѧ. раꙁгнѣвавъшꙙ сꙙ
С
260.5
ꙗкоже агнꙙ ꙁвѣр. тако ха боѹбц мъше. прведошꙙ на дворъ арꙿхереѡвъ. тъгда же ѹстрѣл҄енъ бꙑстъ връховьн҄ апостолъ отъврьженїмꙿ [!]. їѡаннъ отде бѣжавъ
С
471.29
Изч
С
Гр
ἄρνησις
отъвръжен
отъврьжен
Нвб
Срв
отвержение
остар
ВА