Старобългарски речник
отъвалꙗт 
отъвалꙗт -отъвалꙗѭ -отъвалꙗш несв Отвалям, отъркулвам, отмахвам [камък и под.] тꙑ же  лаꙁара не вдш въставьша отъ гроба ... а свого невѣрьства не рѣшш.  гробънъ камꙑ отъвалꙗш. а ꙁавст дѹшꙙ своѧ. гор творꙙшта т гно. не скꙑдаш С 338.28 Изч С Гр ἀποκυλίω Нвб Срв отвалям ОА Дюв НГер ЕтМл БТР ДА